Прераждане

Един ден попитах учителя си къде е момчето,което му беше приятел и естествено беше от „вътрешния кръг“ към ,който принадлежах и аз.Той ми отговори,че е на специално духовно обучение с Петър Дънов.Когато медитирах винаги се сещах за неговия приятел и това специално духовно обучение с Петър Дънов.Вече бях забелязала някой нередности в поведението на учителя и се чудех какво му е станало.

Един не особено слънчев ден излязох с моя приятелка да си купа палто и видях въпросното момче,то ме спря с думите:

• Много искам да говоря с теб!Всичко в „Бялото братство“ е фалшиво отиваш направо в АДА!!!

  Аз мислех,че се шегува,знаех,че е на специално духовно обучение с Петър Дънов,но той продължаваше да настоява и да ми посочва различни пасажи от Библията.С него бяхме започнали да четем Библията и когато се видехме споделяхме това,което ни беше направило силно впечатление.

  Аз го попитах къде е бил толкова дълго време,а той ми отговори,че негови приятели от Духовната семинария са му разяснили в каква заблуда и ерес е бил въвлечен т.е „Бялото братство“ .Започна да вали дъжд влязохме в една книжарница и той продължи да ми обяснява,от там почти ни изгониха защото много шумно спорехме.На вън валеше и решихме да седнем в кафе,нещо много неприсъщо и светско за бели братя,но аз се съгласих.Там той ми отваряше Библията и ми посочваше стих след стих Евангелието и че всеки,който се занимава с окулт е обречен на вечен съд от БОГА и АД.

  Аз исках да помагам на хората да имам голяма духовна сила,а в един момент се оказах в лагера на дявола.Странно!Но беше факт.

  Стояхме до късно през нощта,аз живеех в центъра на града и не се притеснявах,а и той щеше да ме изпрати до дома ми.

  Обещах му да се моля и решихме да се видим след няколко дни в една дискотека.Аз разсъждавах върху това,което се беше случило.Бях запомнила две важни неща:трябва да се кръстя в Православна църква и то скоро и трябва да престана да медитирам и посещавам „Бялото братство“ .

  Отидох в дискотеката с единственото желание да споря с него,а и вече го смятах за много светски щом православните му разрешават да ходи на дискотека.Той ме видя и само каза:

• Идваш да спорим,ако искаш ела с мен вътре,ако не до скоро.Казах ти цялата истина.

  Това беше неговото специално духовно обучение с Петър Дънов-стана християнин.

  Аз естествено не исках да падам толкова ниско и отказах да вляза в дискотеката и се прибрах.

  Молих се отново с молитвата на покаяние,която ми беше казал и реших да се кръстя в Православна църква.Търсех истината и Бог явно малко по малко ми я откриваше.

  Трябваше да си намеря кръстница,а беше доста трудно в моето семейство никой не беше кръстен,бях възпитана в духа на комунизма.От дете бях активист като чавдарче,пионерче,дружинен председател,заместник комсомолски секретар,лидер от дете служещо на партията.Никой в моето семейство не говореше за БОГ.Знаех за магии и ходжи,но нищо за Христос.

  Майка ми ме водеше при различни ходжи да ми правят амулети,да ми леят куршум,да ми баят,но Бог – не.Кой е той как да го откриеш,как да се молиш нищо не знаех.

От единадесет годишна живееща без баща и майка,която работи по единадесет часа на ден за да издържа децата си училището и приятелите ми бяха моето семейство.В къщи бяхме двамата с брат ми и всеки си имаше приятели,моите приятели бяха моите учители,те ме съветваха,напътстваха и естествено бях отличничка защото обичах много да чета.Бях разбрала,че мъжете са по- добри приятели от жените,винаги когато споделях нещо с моя приятелка след това се знаеше от още няколко човека,докато с момчетата не беше така.Бяха ме задължили да играя с брат си,защото е по-малък и трябваше да го пазя.Можех да надвия или набия всяко момче от махалатаа,играех с тях имах прашка,скобник,биех ги на фунийки и лимки.Не обичах куклите,а и момичетата само портеха.Някак си естествено мъжете ми бяха приятели и много добре се разбирах с тях.Спортувах-плувах,карах колело,тренирах бойни изкуства и знаех да се защитавам.В нас по цял ден нямаше родители и винаги можехме да се съберем на купон или просто така.Завърших гимназия ,получавах най-високата стипендия за отличен успех.Кандидатствах,но не ме приеха.Беше логично да не ме приемат няколко години се готвих с литература и история,а в последният момент реших да кандидатствам алпинизъм.Бяха започнали да приемат жени и в тази специалност-две жени за цяла България и както разбрахме по- късно предварително се знаеше кои щяха да бъдат-скалолазки,а не алпинизки.На изпита искаха неща,които от години не се използваха в алпинизма-рапел претриващ се през тялото на спускащият се алпинист.За да го науча си бях разранила врата защото треньорът ми не беше преценил ъгъла на спускане.В деня на изпита имах дълбока гнойна рана на врата от охлузването и въртенето във въздуха.Бях момиче,което не се страхуваше от нищо.Виждах колеги алпинисти как треперя при рапели или по-рискови изкачвания,но при мен нямаше такива реакции,любимото ми занимание беше пускане на рапели.Бях член на „Академик“-Варна и имах защитен разряд оставаха ми два траверса и щях да си повиша разряда или да мина на по високо ниво.С моя приятел си бяхме поставили за цел да станем заслужили майстори на спорта за да можем да спим безплатно в хижите и безкрайно да катерим по-високи и по-високи категории алпийски маршрути.Мечтаех да работя на „Мальовица“ като инструктор и затова когато видях обявата във вестник „Ехо“ забравих за литературата и историята и започнах подготовката за ВИФ.

Още тогава нямах особено желание да общувам с хората особено с жени,предпочитах планината,приятелите си повечето мъже и спорта.

Е,не ме приеха и може би за добро сега най-много да бях учител по физическо в някое училище или спортен журналист-това беше желанието ми второ висше спортна журналистика в Софийският Университет.

Когато се върнах от изпита си от София разбрах,че обичната ми лелял е починала,преди да замина й бях купила билети за виден изцелител от бившия Съветски Съюз.Заради нея и беше желанието ми да лекувам от разстояние и да се материализират органи.Тя беше на хемодиализа.Очаквахме чудо!Беше само на 43 години,когато почина.Не зная дали и до момента съм преживяла смърт й.Винаги ми беше за пример и тайно си мечтаех да беше моя майка,защото моята майка никога нямаше време за мен,постоянно беше на работа.

Леля ми се интересуваше от йога и беше комунистка,може би и заради това започнах и аз да практикувам йога- естествено царска да не сме от най-нисшите същества,че да започваме само с дишане и упражнения-така ми обясняваха моите гуру.

                                                                                                                                            Следва....