Не след много дни момче от бялото братство ме заведе на първото сектантско събиране в апартамент не много далече от центъра на града сред група младежи свирещи на китара и шумно смеещи се.Аз току що кръстена в Православна църква излязла от „Бялото братство“ и решила да служи на Христос.Щом има Бог и Той е Исус Христос какво по добро решение за живота освен да му служиш!
След известно време от мои приятели разбрах,че мъжът,които го бяха провъзгласили за пророк е смятан за луд в собственото си семейство и то преди да стане християнин.Когато разбра кого познавам,той много се притесни и явно е започнал да говори лъжи за мен за да не се поставя под съмнение психическото му здраве.За моя радост по-късно го отлъчиха от въпросното събрание и не ми създаваше проблеми,но явно не му харесваше,че не съм влюбена в него както повечето жени в църквата и ,че имам познати които са от приятелско семейство на неговото.Посещавах тази нова църква,развивах си бизнеса давах пари за Благовестието и бях практична.Реших да уча в Библейско училище за да познавам по добре Бог и неговото Слово Библията.Моите лидери бяха категорично против,но аз бях взела решение и започнах да уча задочно в София,нямаше на кого да оставя работата си,а от бизнеса ми се издържаше моето семейство.
Посещавайки лекциите в София разбрах,че учението и практиките в така наречената църква са погрешни и дори еретични,след молитва и размисъл се преместих в друга протестантска общност.Запознах се с младежите им,излизах на разходки,молехме се.От тях разбрах,че те не искат младежкият си лидер и,че им е наложен от неговият приятел пастирът на църквата.Разбрах,че този мъж е бил вдовец и преди жена му да почине е биел и гонел.Аз мразех мъже насилници и той ми стана още повече антипатичен.Особенно мразех когато свършеше службата и някак сексуално ми опипваше ръката.По-късно разбрах,че дори и женени жени е опипвал.Знаех за мъже,които часове са пребивали жените си и са ги карали да признаят неща,които не са извършили.В крайна сметка след 24 часов побой или по-малко са чували признанията и жената е била наричана с най-извратените епитети,които някой може да измисли.Някак си естествено бях на страната на противниците на младежкият лидер на новата ми църква.
Имаше един син и наскоро се беше оженил за доста по-млада жена от него.В общи линии ми обясниха колко неморален е той и колко много връзки и влияние има в църквата.
Аз все още посещавах библейското училище в София и ставах свидетел на много изцеления на болни от рак,промяна в живота на хората,любов.
Бях свикнала на честност и откритост-планинарите и алпинистите са такива,помагат си,а и много пъти животът ми е зависел от моите колеги и приятели.Може би сте чували хората да казват,че когато се качат в планината хората се променят стават по човечни,по истински.Бях свикнала да помагам и да се жертвам за колегите и приятелите си,животът им е зависел от моята бързина и обучение-едно въже,джаджи и клинове....
За моя голяма изненада в църквата се сблъсках с лицемерие,лъжа,неморалност.
Започнах молитвена група,не знаех,че трябва да искам разрешение от пастира,просто имаше ключове за църквата и няколко човека,които искаха да се молим заедно.За кратко време групата нарасна и беше по- голяма от някои младежки събирания.Това естествено не се хареса на младежкият лидер и жена му.Но това не занимаваше съзнанието ми.Имаше Бог и той се казваше Исус Христос и аз исках да му служа.Бизнесът ми,приятелите ми всичко беше след Христос.
Организирахме лагер на палатки.Върна се от Библейско училище и бъдещият ни младежки лидер приятел на моите приятели и очаквахме нещата да се развиват по-добре и по-добре.
Организирахме всичко аз всеки ден пътувах и естествено за мен не беше почивка.Бог ми да-де и име на лагера:“Господ е наше Знаме“.Имаше невярващи младежи и почти всички решиха да предадат живота си на Христос.На този лагер се запознах и с много нови хора.
За мое съжаление училището ни в София се закри и не можех да продължа обучението си,тези духовни празници престанаха за мен.Почти всичко,което ме учена в „Оазис на Любовта „ се отричаше от църквата,която посещавах,но аз виждах плодовете,промяната в хората и себе си.
Може би това,че имах информация от роднини на младежкият ми лидер,които му бяха и съседи предопредели моето отношение,а и неговото към мен.Знаех за различни злоупотреби и това създаде бездна между нас.Много пъти съвсем явно лъжеше и това ме отвращаваше,но нищо не можех да променя,можех само да се моля.
Духовният ми стремеж към Бог постави всичко на заден план и исках само да служа на Христос.Реших и преустанових бизнеса си.Имах проблеми с майка си защото тя работеше за мен и оставаше без работа,но аз исках всеки да се издържа самостоятелно,а и материалните неща не ме радваха.Можех да си позволя почти всичко,бях започнала да уча „Мениджмънт в международният бизнес“ за да бъда по успешна,но желанието ми беше най-вече да угаждам на Бога.След няколко семестъра реших да кандидатствам финанси и така се озовах в град Свищов и учеща финанси.
Част от книгата " Пътуване "
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1